настъпвало е

Речник на българския език

1. настъпвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпвало е е производна форма на настъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настъпвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпвало е е производна форма на настъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настъпвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпвало е е производна форма на настъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).