настъпвало

Речник на българския език

1. настъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпвало е производна форма на настъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпвало е производна форма на настъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настъпвало е производна форма на настъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. настъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настъпвало е производна форма на настъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).