настъпвал

Речник на българския език

1. настъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпвал е производна форма на настъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпвал е производна форма на настъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

настъпвал е производна форма на настъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. настъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

настъпвал е производна форма на настъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).