настръхвало

Речник на българския език

1. настръхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настръхвало е производна форма на настръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настръхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настръхвало е производна форма на настръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настръхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настръхвало е производна форма на настръхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. настръхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настръхвало е производна форма на настръхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).