настръхвала

Речник на българския език

1. настръхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настръхвала е производна форма на настръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настръхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настръхвала е производна форма на настръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. настръхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

настръхвала е производна форма на настръхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. настръхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

настръхвала е производна форма на настръхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).