настроим

Речник на българския език

1. настроим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

настроим е производна форма на настроя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. настроим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

настроим е производна форма на настроя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).