настинели

Речник на българския език

1. настинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настинели е производна форма на настина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настинели е производна форма на настина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).