настинали

Речник на българския език

1. настинали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настинали е производна форма на настина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настинали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

настинали е производна форма на настина (мин. деят. св. прич. мн. ч.).