настилаше

Речник на българския език

1. настилаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

настилаше е производна форма на настилам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. настилаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

настилаше е производна форма на настилам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).