настилахте

Речник на българския език

1. настилахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

настилахте е производна форма на настилам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. настилахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

настилахте е производна форма на настилам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).