настилаха

Речник на българския език

1. настилаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настилаха е производна форма на настилам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настилаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

настилаха е производна форма на настилам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).