настигнел

Речник на българския език

1. настигнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настигнел е производна форма на настигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настигнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

настигнел е производна форма на настигна (мин. деят. несв. прич. м. р.).