настигнало

Речник на българския език

1. настигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настигнало е производна форма на настигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настигнало е производна форма на настигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).