настигнал

Речник на българския език

1. настигнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настигнал е производна форма на настигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настигнал — мин. деят. св. прич. м. р.

настигнал е производна форма на настигна (мин. деят. св. прич. м. р.).