настигаше

Речник на българския език

1. настигаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

настигаше е производна форма на настигам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. настигаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

настигаше е производна форма на настигам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).