настигах

Речник на българския език

1. настигах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

настигах е производна форма на настигам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. настигах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

настигах е производна форма на настигам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).