настиваха

Речник на българския език

1. настиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настиваха е производна форма на настивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

настиваха е производна форма на настивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).