настанявало

Речник на българския език

1. настанявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настанявало е производна форма на настанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настанявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настанявало е производна форма на настанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настанявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настанявало е производна форма на настанявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. настанявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настанявало е производна форма на настанявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).