настанявала

Речник на българския език

1. настанявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настанявала е производна форма на настанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настанявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настанявала е производна форма на настанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. настанявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

настанявала е производна форма на настанявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. настанявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

настанявала е производна форма на настанявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).