настанявал

Речник на българския език

1. настанявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настанявал е производна форма на настанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настанявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настанявал е производна форма на настанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настанявал — мин. деят. св. прич. м. р.

настанявал е производна форма на настанявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. настанявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

настанявал е производна форма на настанявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).