настанило

Речник на българския език

1. настанило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настанило е производна форма на настаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настанило — мин. деят. св. прич. ср. р.

настанило е производна форма на настаня (мин. деят. св. прич. ср. р.).