настанете

Речник на българския език

1. настанете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

настанете е производна форма на настана (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. настанете — повелително наклонение, мн. ч.

настанете е производна форма на настана (повелително наклонение, мн. ч.).

3. настанете — повелително наклонение, мн. ч.

настанете е производна форма на настаня (повелително наклонение, мн. ч.).