настава

Речник на българския език

1. наста̀ва некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

несв. и наста̀не, св. Настъпва, иде. Настане вечер — месец изгрее (Ботев). Настана вълнение сред слушателите. Настана суматоха.

Грешни изписвания (3)

  • наставъ
  • нъстава
  • нъставъ

2. настава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

настава е производна форма на наставам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. настава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настава е производна форма на наставам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. настава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настава е производна форма на наставам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).