наспорявах

Речник на българския език

1. наспорявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наспорявах е производна форма на наспорявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наспорявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наспорявах е производна форма на наспорявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).