наспорявал съм

Речник на българския език

1. наспорявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наспорявал съм е производна форма на наспорявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наспорявал съм е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наспорявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наспорявал съм е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).