наспорявал си

Речник на българския език

1. наспорявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наспорявал си е производна форма на наспорявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наспорявал си е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наспорявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наспорявал си е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).