наспорявало

Речник на българския език

1. наспорявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наспорявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наспорявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наспорявало е производна форма на наспорявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наспорявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наспорявало е производна форма на наспорявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).