наспорил е

Речник на българския език

1. наспорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорил е е производна форма на наспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорил е е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).