наспорило е

Речник на българския език

1. наспорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорило е е производна форма на наспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наспорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорило е е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).