наспорили

Речник на българския език

1. наспорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наспорили е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наспорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наспорили е производна форма на наспоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).