наспорил
1.
наспорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наспорил
е производна форма
на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наспорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наспорил
е производна форма
на наспоря (мин. деят. св. прич. м. р.).