насочило

Речник на българския език

1. насочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насочило е производна форма на насоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насочило е производна форма на насоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).