насновяло

Речник на българския език

1. насновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насновяло е производна форма на наснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насновяло е производна форма на наснова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).