насновели

Речник на българския език

1. насновели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

насновели е производна форма на наснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насновели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

насновели е производна форма на наснова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).