насмучело

Речник на българския език

1. насмучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насмучело е производна форма на насмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насмучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насмучело е производна форма на насмуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).