насмучел

Речник на българския език

1. насмучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насмучел е производна форма на насмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насмучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

насмучел е производна форма на насмуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).