насметели

Речник на българския език

1. насметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

насметели е производна форма на насмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

насметели е производна форма на насмета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).