насмела

Речник на българския език

1. насмела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

насмела е производна форма на насмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. насмела — мин. деят. св. прич. ж. р.

насмела е производна форма на насмета (мин. деят. св. прич. ж. р.).