наслюнчило е

Речник на българския език

1. наслюнчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наслюнчило е е производна форма на наслюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наслюнчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наслюнчило е е производна форма на наслюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).