наслоявало

Речник на българския език

1. наслоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наслоявало е производна форма на наслоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наслоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наслоявало е производна форма на наслоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наслоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наслоявало е производна форма на наслоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наслоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наслоявало е производна форма на наслоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).