наслоявал

Речник на българския език

1. наслоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслоявал е производна форма на наслоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наслоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслоявал е производна форма на наслоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наслоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наслоявал е производна форма на наслоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наслоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наслоявал е производна форма на наслоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).