наследяло

Речник на българския език

1. наследяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наследяло е производна форма на наследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наследяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наследяло е производна форма на наследя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).