наскубали

Речник на българския език

1. наскубали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наскубали е производна форма на наскубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наскубали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наскубали е производна форма на наскубя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).