наскочило е

Речник на българския език

1. наскочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наскочило е е производна форма на наскоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наскочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наскочило е е производна форма на наскоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).