наскочели

Речник на българския език

1. наскочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наскочели е производна форма на наскоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наскочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наскочели е производна форма на наскоча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).