наситнял

Речник на българския език

1. наситнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наситнял е производна форма на наситням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наситнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наситнял е производна форма на наситням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наситнял — мин. деят. св. прич. м. р.

наситнял е производна форма на наситням (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наситнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наситнял е производна форма на наситням (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. наситнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наситнял е производна форма на наситня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. наситнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наситнял е производна форма на наситня (мин. деят. несв. прич. м. р.).