наситите

Речник на българския език

1. наситите — мн. ч. членувано

наситите е производна форма на насита (мн. ч. членувано).

2. наситите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наситите е производна форма на наситя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).