наситело

Речник на българския език

1. наситело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наситело е производна форма на наситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наситело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наситело е производна форма на наситя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).