насинил е

Речник на българския език

1. насинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насинил е е производна форма на насиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насинил е е производна форма на насиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).