насечете

Речник на българския език

1. насечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

насечете е производна форма на насека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. насечете — повелително наклонение, мн. ч.

насечете е производна форма на насека (повелително наклонение, мн. ч.).